Номиниран едновременно за литературните награди на Европейския съюз и Северния съвет, романът разкрива стъпка по стъпка крехките нишки между детето и възрастния.

Главният герой е съпруг и баща, загрижен за семейството си. Но една случайна среща отключва в съзнанието му потиснати спомени отпреди 26 години, когато е бил 11-годишно момче. Какво се е случило тогава? Защо не е искал да ходи на училище, а се е преструвал на болен? Дали травмата от детството е нещо, от което израстваш, или тя може да расте с теб и да превземе живота ти? Сега спокойното семейно ежедневие на героя заплашва да му се изплъзне, а между него и най-близките му се появява внезапна бездна.

Авторът описва чувствителността и невинността на едно момче с нежност и състрадание, с приглушен език, който добре изразява скритата болка, която нюансира житейския опит на главния герой. Романът притежава сила, която само наистина добрата литература може да ни даде.