„Добър ден, добри хора!“ е седмата книга на Илия Михайлов и съдържа 50 разказа, които дълго ще помните.

Търсят ме деца от моя клас. Сещам се, че събирахме пари за коледна украса на класната стая.

– С класа решихме нещо – казват ми. Вадят един лист от тетрадка, защипан с телбод, и ми го подават. – Вместо да дадем тези пари за украса, искаме да ги дарим за благотворителния базар. Само 45 лв. са, но все пак...

Усещам как настръхвам от гордост, умиление и благодарност. Иска ми се да отворя най-близкия прозорец и да изкрещя много силно така, че да ме чуят всички на улицата:

– Хорааааа, аз съм класният на 11. А клас! Чувате лиииии?!

Минути по-късно четвъртият час вече е започнал. В Древна Елада сме с петокласниците. Опитвам се заедно да изясним причините за Великата гръцка колонизация. Вратата на стаята се отваря. Отново са децата от моя клас:

– Събрахме още пет лева, за да станат точно 50. Ето ги.

Взимам измачканата червена банкнота. Искам да им кажа колко много се гордея с тях и че в този момент съм осъзнал, че те вече са пораснали. Не успявам обаче да промълвя нищо. Те си тръгват, а аз усещам как някаква невидима ръка ме хваща за гърлото и леко ме стиска. Просълзявам се.

Обръщам се с гръб засрамено, въпреки че това са сълзи от щастие.

Овладявам се някак и се чувам да казвам:

– Хайде сега да направим упражненията в учебната тетрадка.

Илия Михайлов