„Изненадващо, „Дневник на чумавата година“ е задължително четиво за хората, изправили се пред пандемията от Ковид-19.“

The Telegraph

През 1665 година чумата покосява Лондон, отнемайки почти 100 000 живота. По това време Даниел Дефо е само на пет, но по-късно извиква спомените си, за да създаде ярка хроника на епидемията и жертвите ѝ. 

В книгата следваме разказвача по улиците на преобразения град – пътищата са призрачно празни, по вратите на заразените къщи са изрисувани червени кръстове, колите на мъртвите са се запътили към изкопаните в гробищата ями. Срещаме и ужасените жители на града, в който освен болестта върлуват страхът, изолацията и звуците и миризмите на човешкото страдание. И всеки от тези жители има история, която трябва да бъде разказана.

Шокиращо яркото описание на съсипания от болестта Лондон прави „Дневник на чумавата година“ най-убедителният разказ за Голямата чумна епидемия, който някога е писан.