Навършват се 100 години от рождението на нашия баща Асен Недялков Йорданов.

Чувстваме с брат ми Чавдар за свой синовен дълг за извадим на бял свят неговите дневници, както и многобройните писма с майка ни, писани, когато той е бил в концлагерите Еникьой, Гиген и Белене.

Малко са хората с толкова трагична съдба като неговата. Живял е само 34 години, като 9 от тях е прекарал в следствия, затвори и лагери. Бил е командир на нелегалния партизански щаб в Бургас по време на съпротивата срещу фашизма. Бил е осъден на смърт чрез обесване на рождения си ден 27 юли 1944 година. Не са успели да изпълнят смъртната присъда и излиза на свобода на 8 септември, за да живее само две години и половина. Умъртвен е с една инжекция на 27 март 1947 година. Тогава бях 7- годишен, а Чавдар на 4 месеца. Устройват му грандиозно погребение. Сама две години след това е обявен за народен враг.

Майка ми, тогава 27- годишна с две деца - храбро защитава името му и не се отказва от него. Остава му цял живот вярна- цели 52 години след неговата смърт, когато се събраха заедно горе.