Степан се събужда в крайно тежко състояние, без спомен кой е и къде е. Единствено разбира, че е облечен с официален костюм, лежи във вана, а над него се къпе непозната привлекателна жена. Именно привлекателността ѝ му подсказва, че това не е неговата съпруга. Той не може да понася нито жена си, нито глупавите ѝ приятелки, които постоянно му се присмиват. Но какво може да направи, като е останал без работа, живее в апартамент, купен от родителите на жена му и на всичкото отгоре е напът да се забърка в афера?

Вовик Степанович има не по-малко проблеми от баща си. Родителите му са го изпратили да живее на село, където злата му баба Зина се опитва да го превъзпита с всички познати и непознати ѝ педагогически методи. Но дали и тя не си е намерила майстора? И накрая идва ред и на Жената – Лариса, работеща за двама, защото живее с безполезен, посредствен мъж. Тя мечтае в живота ѝ да се появи друг. И може би ще го намери. С помощта на Лина, разбира се, която вече го е опитала и няма проблем да го отстъпи на нещастната си приятелка.

С изтънчен психологизъм и непрощаваща ирония в „Диви цветя“ укра­инският писател Васил Слапчук разказва една семейна история през погледите на Мъжа, Жената и Детето. Със сигурност ще се посмеете от сърце на проб­лемите на другите, защото те са смешни, за разлика от нашите собствени, които ни изглеждат болезнени и неразрешими...