Осаму Дазай е най-завладяващата и мистериозна фигура на японската литературна сцена от 20-ти век. „Дисквалифициран като човек“ се счита за неговия „магнум опус“, четен на повече от 17 езика.

За него Ричард Гилман казва: „Такава е силата на изкуството – да премоделира нещо, което някои биха определили като поквара и грозота, в нещо вълнуващо, дори вдъхновяващо. Да опознаеш природата на отчаянието и да триумфираш над него със средствата, които имаш. Въображението е било единственото оръжие на Дазай, заедно с болката.“

”Сега нямам нито щастие, нито нещастие. Всичко минава. Това е единствената мисъл, която съм разбрал и в която според мен има нещо, наподобяващо истината за обществото на човешките същества, където живея и досега като потопен в пламъците на ада. Всичко минава. Тази година съм на двадесет и седем. Повечето хора биха казали, че съм на над четиридесет. Всичко минава.“