И днес около Вардара има държавници и политици, които все още гледат с надежда и носталгия към Белград, към внуците на дейците от сръбската въоръжена пропаганда, срещу която Даме Груев посвети втората половина от живота си, успоредно с борбата срещу азиатския поробител. Сръбското самохвалство след убийството на Даме Груев достига до там, че започват да се разпространяват слухове, че за този удар, който е нанесен на българското революционно дело в Македония, Сърбия има своя голям принос. Знам, че около Вардара малко се чете, но ако достигне до някой от тези държавници и политици тази книга искам да им припомня думите, които изрича сръбския вестник „Мали журнал“ в момент на всенародна печал във всички български краища, до които достига тъжната вест за гибелта на Даме – „Съжаляваме само, че той не е загинал от наша ръка“.

Никола Григоров

Адрес от бившите възпитаници на дружеството „Св. Сава“ в Белград до Сръбското народно събрание, сред които и Даме Груев, за причините, поради които напускат Белград (откъси):

Сега вече сте разбрали, че става дума за самите нас, които сме се подписали по-долу и за нашата родина Македония…
На всеки е известно, че тази земя е населена в мнозинството си от славяни и то – българи. Та нима сме сърби? Ние, с които всякога се е постъпвало като с българи, ние които и от тукашните малки деца сме наричани „БЪЛГАРИ”?!

„Кръвта не е вода” казва сръбската поговорка и е време сръбският народ да използва и разбере това, което е създало народното творчество. Тоест нека всеки сърбин да знае, че както всеки сърбин с радост би си дал главата, но няма да промени своето народностно име – сърбин, така и всеки българин брани своята народност до последния час на живота си  от всяко насилничество и тиранство.

Белград, 1 февруари 1890 г.