Стихове мои – градини небрани,
стихове мои – отворени рани,
вечно болите.
Пада сланата, капят листата,
вие стоите на вечна стража
дори в съня ми.
Песни непети – деца неродени
като гугутки пърхате в мене,
пърхате в мене.
Литнете, мили, със сетни сили,
че дни броени
вървят към края,
вървят към края.

Гого Гогов (1929-2015) e поет и белетрист. Известен е със сборника разкази „Родопи – име на жена“. Роден е в с. Голям извор, Хасковско. Завършва Учителския институт в Кърджали. Учителствал е из Родопите, учил е на български език деца от турски произход. Не му разрешават да следва медицина, тъй като баща му не е подкрепял комунистическия режим. Чак 30-годишен, успява да се запише във Ветеринарномедицинския институт в София. През целия си живот работи като ветеринарен лекар, но следва призванието си на писател.