‌Почитателите на волейбола знаят кой е Димитър Златанов и какви са неговите спортни постижения. Но, четейки тази книга, ще се докоснете до човека, приятеля, сина, съпруга, бащата и дядото Димитър Златанов.

Всички спомени са разказани пред моя репортерски диктофон с голям ентусиазъм. Нашите следобедни срещи в едно от столичните заведения бяха изпълнени с много емоции, обърнати назад във времето.

Представете си невероятна волейболна дъга – с всички цветове на природата, която се простира от Ихтиман до Холиоук. И по нея крачи Димитър Златанов. Наистина, преобладават топлите краски, но не са малко и тъмните нюанси. Пътят към върха не е лек и не е за всеки.

Успехите са отредени за най-добрите, за изключителните. И само те си знаят какво е усещането, когато си на върха.

Димитър Златанов е роден на 9 ноември 1948 г. в Ихтиман. Той е единственият българин във волейболната Зала на славата в Холиоук Масачузец (САЩ). Нападател №1 в света за 1970 година. Избран е за волейболист №1 на България за XX век, както и е сред най-добрите 25 волейболисти в света за ХХ век. От 1968 г. играе за ЦСКА “Септемврийско знаме” с които е 9 пъти носител на шампионската титла на България. През 1969 г. с ЦСКА става европейски клубен шампион а през 1976 х. - носител на КНК. Сребарен медалист е от световното първенство в София през 1970 г. Участвал е в три олимпиади - 1968, 1972 и 1980 г. Знаменосец е на българската олимпийска делегация в Мюнхен през 1972 г. и олимпийски вицешампион от олимпиадата в Москва през 1980 г. През 1981 г. става шампион на Италия с “Робе ди Капа” (Торино). Той е първият български волейболист, който играе в Япония. Като треньор на ЦСКА има четири шампионски титли, а като помощник треньор на Васил Симов в националния отбор печели бронзов медал на европейското първенство в Берлин през 1983 г. През 2011 г. за изключителните му заслуги към Република България в областта на физическото възпитание и спорта е удостоен с най-високото държавно отличие - орден “Стара планина“ I степен.