До появата на новото семейство, каквото го познаваме днес, мъжете осигуряваха прехраната и се чувстваха на мястото си в тази своя роля, те бяха глава на семейството, но почти не участваха в емоционалното му развитие. Тази представа за бащата се задържа дълго - от края на Средновековието до шейсетте години на миналия век. Едва някъде след 1960 г. - по времето на моето поколение - мъжете узряха за идеята, че могат да бъдат пълноценна част от семейството, да се грижат за децата си и да носят както екзистенциална, така и емоционална отговорност за тях.

Ние бяхме и първите мъже, които разбраха, че не могат просто да копират нечие поведение, че няма как да се превърнат в бащи, като подражават на жените - могат да се учат само от други мъже. Но понеже повечето от нас нямаха родители, достойни за подражание, трябваше да се огледаме за други примери - за връстници или по-големи от нас мъже, притежаващи качествата, които искахме да развием у себе си. Това важи и за днешните татковци, които не желаят да следват примера на собствените си бащи.

Движещата сила в практикуването на бащинството са самите деца; безусловната им люов и необятното им доверие позволяват на бащите да разгърнат бащинските си способности в директното общуване с децата. Да бъдеш добър баща също така означава да се опреш на общочовешки ценности. Но освен това като мъж и баща, ти си длъжен да не пренебрегваш мъжествеността си, тъй като тя е важна както за синовете ,така и за дъщерите ти.

До голяма част съдържанието и структурата на тази книга са предопределени от много примери в моята практика. Наред с това се опитвам да представя и една по-обща философска и екзистенциална перспектива, но без с това да изневерявам на замсъла на книгата, която представлява наръчник на съвременния баща. /Йеспер Юл/