Вече и аз мисля за това, за което пише моят Марк Аврелий: "Близко е времето, когато ще забравиш всичко, когато всичко ще забрави теб." Според будизма, човешките мъки били осем: раждане, старост, болест, смърт, раздяла на влюбени, сблъсък с омразата, непостигнати желания, духовно съзряване. Като гледам, повечето ги познавам. Остават ми двете последни: духовното съзряване и смъртта. Второто поне е сигурно.

Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот - това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не "благодарение на...", а "въпреки че..." Дано наистина е така.

...Срамежливо се надявам, че този мой обратен поглед не е само старешко бягство от тъгата на днешния ден. Може би той е опит да разбера нещо за себе си, надявам се - и за други от моето поколение. Нали единственият начин за оценка е сравнението! Току-виж след години някой друг се сравнява с мен и с моето време... Мисля си, оня вечен въпрос на човечеството - "Кои сме, откъде идваме, накъде отиваме?" - си задава поне веднъж в живота и всеки отделен човек. Тази книга е опит да отговоря на моето "Откъде идвам"...

Станка Пенчева