Нучо Ордине  вече е познат на българските читатели с книгата си „Ползата от безполезното“, като някои от тях имаха възможност да се срещнат лично с него по време на представянето му на книгата през октомври 2015 г. Освен че е редовен преподавател по италианска литература в Университета в Калабрия, Нучо Ордине често е и гост-професор в различни университети на САЩ, Франция и Германия. Едновременно с това той продължава да пише: сред книгите му  има три, посветени на Джордано Бруно, една на Габриел Гарсиа  Маркес, едно изследване на смеха, със заглавие „Теория на новелата и смеха през  XVI  век“ и др. 

С настоящата книга той продължава неравната битка с институции и закостеняло „модерно“ мислене, ориентирано предимно към пазара и практическото реализиране на младите. И го прави, възхвалявайки четенето и безсмъртните автори, без които не можем.

Други се хвалят със страниците си написани, 

аз се гордея с онези, които съм прочел.

 

„Няма думи, които да изразяват по-добре смисъла на моята работа, от тези два стиха на Борхес, с които започва стихотворението „Един читател“, от произведението „Възхвала на сянката“. Разбира се, нямам предвид декларацията на скромност на един от най-великите писатели на двайсти век. Искам да обърна внимание по-скоро на жизненоважното значение на четенето, което предава чудесно духа, с който създадох настоящата книга. С „Цял живот с класиците“ исках цялото пространство да заемат цитатите от произведенията, а не придружаващите ги кратки коментари. Неслучайно тази малка идеална библиотека е плод на конкретен експеримент, основан почти изцяло на четеното.“

Нучо Ордине‌