В своята своеобразност и странност „Чужда земя“ е радикален роман, предизвикателство. Тук става дума за принципната самота на човека, за неспособността на мъжа да обича, болестната му заплененост от Ерос и неговия близнак, Танатос.

Това е кратък роман, съставен от три различни по стил части. Общото между тях е преливането между реалност и фантазия, настояще и минало, възприятие и спомен. От началото до края си текстът е определян от поетиката на мита.

Отделните нишки на действието са само привидно слабо свързани едни с други; подобно на класическа трагедия, романът е внимателно композиран, всичко в него се движи по посока на една определена развръзка. Мрежата от думи е гъсто преплетена, а езикът, може би дори повече от сюжета, примамва читателя и го води (надолу, така да се каже) към сложния подтекст и изобилието от алюзии из областите на литературата, изкуството, мита, фолклора и така нататък, чието разшифроване сигурно ще очарова образования читател.