Людмила Миндова е една от най-ярките фигури на съвременната българска литература и култура – поет, преводач, изследовател; всяка нейна книга е посрещана от познавачите и любителите на изящната словесност с любопитство, интерес и благоприятни отзиви. Стихосбирката „Чуден свят“ със сигурност ще има същата щастлива съдба, най-малкото защото в нея са изложени по талантлив и убедителен начин вълненията на днешния свят и на днешния човек, техните обсесии и постижения, техните тревоги и радости. Като поет Людмила Миндова се грижи изключително внимателно за езика, за начина, по който построява стихотворенията си. Същото, разбира се, трябва да се каже и за подредбата на книгите ѝ – винаги промислена, винаги изящно интелектуално изчистена.

Митко Новков

Името на Людмила Миндова, поет, преводач и литературовед, е добре известно в българските литературни и културни среди. Нейната поетика е разпознаваема и в изчистените, лапидарни стихотворения, родеещи се с философския фрагмент и молитвата, и в лирическите текстове за крехкостта и човешката беззащитност, за вика на живота, който „отстрани изглежда като изкуство“. Поетесата непрекъснато се връща към едни и същи мотиви, които лежат в основата на нейната система от морални ценности, които трептят на честотата на съвременния човек, неговите лутания и колебания. Голяма част от стихотворенията в „Чуден свят“ са препратки, посвещения, „разговори“ със съвременни български и европейски поети, които Миндова е превеждала. По този начин авторката изплита една устойчива мрежа на диалогичност и споделени ценности, които помагат не само на пишещите, но и на читателя, да се чувстват част от едно цяло, а това е важно основание човек да продължи да утвърждава доброто, живота, любовта и творческото начало във всичките му измерения.

Аксиния Михайлова

Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерството на културата

Людмила Миндова е поет, писател и балканист. Преводач е на художествена литература от бившето югославско пространство (Данило Киш, Йосип Ости, Алеш Дебеляк и др.). Автор е на стихосбирките „Блус по никое време“ (2010), „Тамбос“ (2014), „Животът без музика“ (2016), „Дървото на спомена“ (2020), както и на литературоведските книги „Гласът на барока. Иван Гундулич и хърватската барокова норма“ (2011) и „Другата Итака. За дома на литературата“ (2016). През 2017 г. издателство „Изток-Запад“ публикува „Роман за името“, в който през погледа на няколко личности се разглеждат темите за спасението на българските евреи, бомбардировките над София през Втората световна война, комунистическия терор и възродителния процес.