Теорията за човешкия капитал се отличава с устойчива актуалност и нарастващ научен интерес във всички сфери на стопанската дейност. В условията на глобално социо-културно, производствено-технологично и икономическо развитие, ролята на човешкия фактор придобива перманентно нарастващо значение и следователно хората, следва да се разглеждат не като категория „ресурси“, „кадри“ или „персонал“, т.е. в краткосрочен или средносрочен план, а в дългосрочен аспект единствено и само като категория — „човешки капитал“.

Съвременните тенденции в туристическата индустрия разглеждат човешките взаимоотношения в туризма като рехуманизирани услуги, което изисква ново, съзнателно отношение към неговия изключителен професионализъм и нов поглед върху ролята на заетите в туризма.

Управлението на човешкия капитал е предизвикателство за всяка туристическа фирма, тъй като от състава и качеството на заетите, тяхната подготовка, мотивация на мениджърския и изпълнителския персонал за постигане на общите фирмени цели зависи качеството и конкурентоспособността на туристическата фирма в условията на глобализация на международния туристически пазар.

Предвид актуалността и значимостта на разглежданата проблематика, целта на настоящия монографичен труд е да се изследва ролята на човешкия капитал в условията на глобализация в туристическата индустрия и да се откроят съвременните предизвикателства пред управлението на човешкия капитал в туризма. Изследването се базира на съществуващата теория за човешкия капитал на съвременни учени и изследователи в тази област и собствена интерпретация на проучените възгледи и подходи и съответно тяхното приложение в сферата на туризма.

Милена Караилиева