За да виждаш (не просто да гледаш), ти трябва Познание. За да слушаш (не просто да чуваш), ти трябва Сърце. За да чувстваш (не просто да усещаш), ти трябва Душа. За да живееш (не просто да съществуваш), ти трябва Любов. За да вярваш, трябва просто да Вярваш – безусловно.

Познаваме ли добре себе си, но дали е така?

Забързани в житейския си път, понякога загубваме себе си. Забравили сме какво сме мечтали, какво сме искали да бъдем. Без човек да знае какво представляват и как функционират неговите същности, няма как да разбере от какво имат нужда те. Осъзнаването на нашите Дух, Душа и Тяло е дълъг, но възможен път. Важното е да разберем, че ние сме душа във физическо тяло, а не обратното. Тогава се сменят гледната точка и основният приоритет, а той не е материалното. Тялото ни винаги изпраща сигнали. Подготвени ли сме да ги уловим? Трябва ли да чакаме да дойде болката, за да обърнем внимание на себе си? Душата ни е дадена да я развиваме и усъвършенстваме непрекъснато. Когато тя е в хармония, опаковката ѝ е здрава. Някъде от съзнанието идва сигнал и се ражда конкретна мисъл. Ако я развием, става идея. С помощта на подсъзнанието и въображението тя придобива виртуална форма. После я претворяваме на дело и така става реалност.

Нашият ум създава нашето преживяване. По този начин съзнанието ни създава действителността, а съзнанието го творим ние. Нашите мисли генерират силна енергия. Ние определяме с какъв знак да бъде тя, положителна или отрицателна. Това означава, че всичко зависи от нас. Правилната самооценка дава възможност да коригираш, изменяш, да допълваш собственото си аз.