Книгата на Ерих Фром, променила възприятията на света за значението на думата свобода

Съвременният човек все още желае и се изкушава да отстъпи свободата си на диктатори от всякакъв тип или да я загуби, превръщайки се в едно малко винтче на машината – добре нахранен, облечен, но автомат, а не свободен човек.

Човешкият мозък живее в XX век. Сърцето на повечето хора обаче се намира още в каменната ера. Мнозинството от нашите съвременници не са достигнали зрелостта да бъдат независими, рационални, обективни. Те се нуждаят от митове и идоли, за да понесат истината, че трябва да разчитат само на себе си, че няма друг авторитет, който да дава смисъл на живота освен самия човек.

На пръв поглед хората сякаш се справят доста добре с проблемите в икономическия и социалния си живот. Би било опасно обаче да пренебрегваме дълбоката трагедия, скрита зад усмивката на доволството. Ако животът губи смисъл, защото не е изживян, човек изпада в отчаяние. Хората не умират спокойно от гладна смърт. Не умират спокойно и от духовна нищета. Ако гледаме на икономическите потребности само от позицията на „нормалния“ човек и не съзрем неосъзнатите страдания на обикновения, автоматизиран наш съвременник, няма да открием опасността, застрашаваща хуманната основа на днешното общество, готовността да се приеме всякаква идеология, всякакъв лидер, стига само да обещава силни усещания и да предлага политическа структура и символи, които уж дават смисъл и значение на живота на личността.

Целта на настоящата книга е да покаже, че съвременният човек, освободен от оковите на пред индивидуалистичното общество, което му е гарантирало сигурност и същевременно го е ограничавало, не е постигнал свобода – в позитивен смисъл – за реализация на личността си, т.е. за изява на собствените си интелектуални, емоционални и чувствени възможности. Въпреки че му носи независимост и рационалност, свободата го поставя в изолация, която от своя страна става причина за неговите страхове и безсилие.

Изолацията е непоносима и го изправя пред алтернативата или да се избави от товара на собствената си свобода, като се отдаде на нов вид зависимост или подчинение, или да продължи по пътя към постигане на позитивната свобода, основаваща се на изключителността и индивидуалността на човешката личност. Макар да е по-скоро диагноза, отколкото прогноза, тази книга може да даде отражение върху поведението ни.