Това е история за албанско момиче, което живее в Южна Франция и намира работа като медицинска сестра на богат млад човек. Той е останал парализиран след злополука и не може да говори. Хората го изоставят и той страда от тежка депресия.

Вьоса, албанското момиче, също има много тежка история зад гърба си. Тя е родена по време на диктатурата. Израснала е в патриархално албанско семейство сред затвореното и изолирано от света тоталитарно общество, контролирано от Партията. Семейството живее бедно, страданието е влязло вътре в хората и момичето го усеща физически, когато се крие под престилката на баба си. Трябва да мълчиш или да внимаваш какво и пред кого казваш...

Не е по-лесно и след падането на диктатурата, когато Балканите – буре с барут, са запалени от войната и хора с различна вяра и убеждения са противопоставени едни на други. Жените са изнасилвани, мъжете – убивани, изкопани са масови гробове, които по-късно са разкопавани, за да бъдат жертвите идентифицирани от роднините им. Възможно ли е бягството от тези ужаси? Дори и да потърсиш работа, любов и препитание в цивилизована Европа, можеш ли да забравиш кошмара, в който си живял?

Когато брат й е убит във войната в Косово през 1999 г., Вьоса се връща, за да намери тялото на брат си. След известно време, работейки като преводач, тя среща французин и двамата се оженват. Решават да се преместят във Франция. Но там Вьоса не е щастлива и бракът й рухва. Тя намира малко щастие, когато я взимат на работа, за да се грижи за парализирания Арно... Дали срещата с този младеж, някога жаден за живот, а сега парализиран в инвалидна количка, може да й даде втори шанс в живота, шанса, за който всеки, преживял огромна загуба, мечтае?

Авторката съпоставя два различни свята: Западна Европа и Балканите. Двамата млади герои, чиито истории са различни, с времето откриват, че има твърде много общо между тях.