В едно интервю попитали Салман Рушди какво най-много харесва във френската литература. Той отговорил: Рабле и „Бувар и Пекюше“. Защо „Бувар и Пекюше“? Защото това е един Флобер, различен от онзи от „Възпитание на чувствата“ или „Мадам Бовари“. Защото това е Флобер на несериозното. Но на несериозното, скрито в самата същност на сериозните неща.

Несериозното, което ни кара да се смеем, но и да се запитаме защо много често сериозното – и най-вече то – ни кара да повдигнем иронично вежди и да се усмихнем дискретно. И обратно – защо и несериозното, гротескното, смехотворното, защо и човешката глупост и несръчност, и некадърност, и унинието, и обезсърчението ни вдъхват съчувствие?

Защото Флобер не е само Мадам Бовари, както често са го набеждавали, не е и само свети Антоний, както са твърдели някои, Флобер е и Бувар и Пекюше. И точно защото така добре ги познава, точно заради това душевно родство великодушно ни предава дълбоката симпатия, която въпреки всичко изпитва към тях.