Книгата представя божествата на съдбата в митологиите на различни народи. Те се проявяват по разнообразни начини – в групи от богини или индивидуално. Някои от тях са благотворни, други – ужасяващи. Могат да даряват живот или да обричат на смърт. Да са обичащи или наказващи. Всички те водят към древния архетип на Великата богиня майка.

Авторката разглежда развитието на представите за съдбата, нейните персонификации, имената, с които се назовават съдбата и нейните божества в различните езици.

Изследвани са различните мотиви, отнасящи се до съдбата – за преденето и тъкането, за текста като тъкан, за връзването и възлите, за да се правят магии.

Това пътешествие в света на митовете навлиза дълбоко в епохата на палеолита и неолита, а авторката търси отговори на въпросите: кои са божествата на съдбата, защо са три, защо са женски, как се отнасят към архетипа на Великата майка.

Мая Александрова е доцент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Води лекционни курсове по общо и балканско езикознание и социолингвистика. Изследователските ѝ интереси са в областта на митологичните традиции и етнолингвистиката в широк контекст. Следващите ѝ проучвания са насочени към митологията на Древния свят: Близкия изток, Египет, Индия, Древна Гърция и Рим, при траките, а след това към митологията на германи, келти, балти и славяни, както и на Балканите.

„Божества на съдбата“ е най-сериозният труд в областта на сравнителната митология, правен от българин. Съизмерим е с класически трудове като „Златната клонка“ на Джеймс Фрейзър и „Маските на бога“ на Джоузеф Кембъл.