Когато се говори за Борис Пастернак, се изтъкват като най-характерен белег на творчеството му оригиналната, неповторима образност, индивидуалният почерк и странният, на места трудно достъпен, маниер на словесно общуване. А оттук е една крачка до обвинението в камерност, бягство от значимите проблеми на времето и обществото, самоцелна метафоричност - "прегрешения", които винаги ще бъдат напомняни от враговете на един самобитем и самостоятелен в поведението си талант.

Да си прочут не е красиво.
Не ще те възвиси това.
Недей в архива си ревниво
да къташ всяка чернова.

Творецът е - да се раздава,
а не за слава да ламти.
Позорно е с пазарска врява
да бъдеш превъзнасян ти.

Живей така, без самозванство,
та сам да чуеш как с любов
през необгледното пространство
ти праща бъдещето зов.