Съединението на България през 1885 г. и последвалата го Българо-сръбска двайсетдневна война са наистина крайъгълни камъни в темелите на българската история. От високомерната ни поза на жители на 21 век не успяваме да видим понякога нещата от миналото или по-скоро не искаме. Какво още може да се каже и изпише за Съединението и за последвалата го война? Оказва се, че има.

Разказаното от очевидец, непосредствен свидетел на събитията, при това чужденец, добива по-голяма стойност по много обясними причини. Написаното от човек, който вече веднъж е бил в страната, (Артур фон Хун е военен кореспондент на в-к „Кьолнише Цайтунг“ по време на Руско-турската война 1887/88 г.) е дори по-ценно. Каквото и да се каже за автора и книгата, не може да замени прочита ѝ – жив език, чувство за хумор, точни геополитически и военни анализи на събитията и военните действия, възхита от действията на младите български офицери и героизма на войниците, преклонение, а на места и възвеличаване на княз Aлександър I, това е само част от съдържанието на тези 260 страници.

През 1886 г. книгата е издадена в Лайпциг, през същата година излиза и в Лондон, година по-късно е преведена и издадена в България, през 2009 г. отново е издадена в Германия.