Това е моята история, историята на семейството ми. Разтърси ни, зашлеви ни шамар, накара ни да се осъзнаем, сплоти ни и ни направи обичащи се хора.

Аз съм майка, която премина през всичките ужасни кръгове на анорексията – затягащи се обръчи, които се израждат в безкрайна спирала, упорита като змия удушвач.

Анорексията е зловещ цикъл, който завърта кръг от хора, семейство, докато рецидивира у един от тях, най-често детето. Може би защото то е най-чувствително, защото не умее да лъже и лавира. В продължение на няколко години и аз като много други майки бях уплашена – мълчах, плачех, не разбирах, крещях. Но пораснах и вече знам, че е нужно да говоря за това. Защото много от вас искат да ме чуят.

Людмила Людмилова

Четейки книгата, ще усетите страха, болката, гнева, надеждата, радостта и всички онези истински чувства, които се движеха и ни заливаха ту като буйна река, ту като спокоен океан, чието дъно никой не знаеше къде е. Самата аз на моменти, докато четях, спирах да дишам. Спирах да дишам и докато участвах… Понякога можех само да се моля и да вярвам! Вярвах в пламъчето живот, което усещах у Яна, в истинската любов на майка ѝ, в онова по-голямото от всички нас, което беше решило те заедно да минат през чистилището на анорексията.

Люси избра да пише и да говори, Яна избра да замълчи. Няма правилно или неправилно, има лична истина и избор. Колкото и близо да се намираме един до друг, всеки от нас гледа на една ситуация под различен ъгъл, усеща я различно. Това още по-ясно показва колко зрели и истински пораснали са героите в тази книга.

д-p Aĸcиния Цвeтaнoвa, cпeциaлиcт пcиxoтepaпeвт и пcиxoлoг