През август 1977 г. Радко Попов избягва на Запад. От този момент започват контактите му с лидерите на българската антикомунистическа емиграция и опасната му игра с Държавна сигурност, сътрудничеството на ЦРУ, Германската служба за защита на конституцията и британската МИ5.

Спиращи дъха на читателя са явките му със западни агенти и с разведчици от ДС. Командирован през юни 1990 г. от Би Би Си като кореспондент да отразява с репортажи първите свободни избори за Велико народно събрание, той отново става обект на, уж реформираната, ДС.

Живот като на кинолента – една истинска сага за секс, свобода и шпионаж!