"Може би най-добър източник на сили би бил за нас примерът на Наполеон. Умрял преди сто и двайсет години, Наполеон владее още мислите на света. Тоя дребен поручик, станал господар на света, въплъщава в себе си всичко мъжествено и съвършено, което има човешкото племе. Той беше щастлив, щастлив наистина. Той беше, казвам това не без трепет, защото е една мистерия - той беше може би най-щастливият от всички хора. Защото се беше осъществил напълно. Защото никое създание, родено на земята, не се е възземало тъй близко до звездите и защото, вместо да свърши с недъзите на старостта, още млад той потъна в едно несравнимо нещастие. Така линията на неговото жизнено поприще е сключена; тя обхваща целия кръгозор. На двайсет и пет години той е прочут, на четиридесет притежава всичко,а на петдесет има само име, но едно име, всеки слог от което вълнува хората и чието ехо ще умре само с техния род". 
Октав Обри