В "Безкрайното Саргасово море" Джийн Рис предлага нов прочит на каноничния роман на Шарлот Бронте от 1847 г. - "Джейн Еър". Авторката връща времето няколко години назад, за да запознае читателите с историята на Бърта - лудата съпруга на Рочестър, която - подобно призрак или звяр - живее заключена в таванската стая на имението Торнфийлд. С "Безкрайното Саргасово море" Джийн Рис всъщност отговаря на въпроса, който Джейн Еър задава на Рочестър: "А сега, сър, кажете ми коя и каква е тази жена..."

Този писателски жест е мощно деконструиращ: авторка с колониален произход нахълтва в охраняван от английския литературен канон роман и пише директно върху текста на Бронте, като по този начин формулира фундаменталните нагласи на имперския дискус, отстранява се от тях и ги подрива. Така привидно кохерентният колонизиращ глас е разяден от разказите на онези, които в романа на Бронте са оставени без глас - затворената н таванската стая Бърта и карибските хора от нейното минало.

Всъщност Джийн Рис се обръща към символичната си "майка" (Бронте) като към символична "дъщеря", за да й набави липстващата перспектива и идентификационен код и да разколебае викторианския сюжет за постигнатите с цената на много жертви автономност, успех и щастие.