Бившият работник Франц Биберкопф излиза от затвора и отново е по улиците на Берлин. Старае се да бъде порядъчен и в началото успява. Но съдбата е решила друго и го тласка в жестока схватка с „нещо идващо отвън, нещо неотвратимо“.

„Берлин. Александерплац“ (1929) е зловещ, но и завладяващ литературен портрет на Ваймарска Германия. Определян е като шедьовър не само на немския, но и на световния модернизъм.

Историята на Франц Биберкопф е „Възпитание на чувствата“ на дребния крадец. Най-екстремното, главозамайващо, последно и най-съвършено въплъщение на стария буржоазен bildungsroman.
Валтер Бенямин

За същността на епическото съм научил от Дьоблин повече, отколкото от всеки друг.
Бертолт Брехт

Осъзнах, че чета „Берлин. Александерплац“ по начин, който трудно може да се нарече четене – а по-скоро поглъщане, всмукване, изяждане с кориците. И тези изрази отново не дават точна представа за моя начин на четене, който опасно често не беше никакво четене, а по-скоро живот, страдание, отчаяние и страх.
Райнер Вернер Фасбиндер