Заплашително абсурдна ситуация!

В твоят апартамент живеят чужди хора...

Твоето работно място е заето от друг...

Не те познават нито приятелите ти, нито любимата жена...

Ти не съществуваш за света.

Някой те изтрива от него.

Кой и Защо! 

„Човек – това всъщност е съдбата. Винаги има нещо, което си способен да промениш. Но има и неща, които никога няма да извършиш – просто не си способен да го направиш.“

Кирил Максимов е „изтрит“ от реалността и става функционал-митничар. Посещава чужди светове. Впоследствие решава да се добере до истината – да научи кой все пак ръководи функционалите. Попада в Аркан, където започват да му оказват натиск, убиват любимата му Настя, приятелят му Котя се опитва да го убие, след като Кирил научава, че той е куратор.

След убийството на любимата му Настя от акушерката-функционал Наталия и схватката му с най-добрия му приятел Котя Кирил се впуска в бягство. Откъснал се от функцията си, той заминава за Харков, при функционала-митничар Василиса, която единствена може да му помогне. След като едва оцелява в студа на Янус, той е спасен от приятеля си, куратор, Котя. Котя, Илан и Кирил решават да разкрият кой стои зад мрежата на функционалите и кой е създал Веригата от светове, за да се освободят от властта им. Кирил отива на Твърд, свят, в който управлява църквата и функционалите са горени на клади. Там разбира, че войната с Аркан не може да бъде спечелена с обичайните средства и всъщност арканците са само изпълнители, а не управляващите световете. Сдобил се с някои от способностите на куратор след схватката с Котя, Кирил попада на централния свят, света на създателите на Веригата – Земя-16. Земя-16 се оказва апокалиптичен свят, като единствените оцелели хора са се заселили на остров и живеят спокоен и пасторален живот. Кирил открива, че всъщност е попаднал в бъдещето на Земята, а всички светове са просто възможните й вариации във времето. Осъзнал, че няма как да разруши тази система, той се връща в родната Москва, където го очаква последният дуел с Котя – защото не може да съществуват двама функционали със способности на куратор. Тогава Кирил прави своя окончателен избор – съумява да се откаже от същността си на функционал и решава да стане отново човек.