Уводни думи

Празнуваме тази година-две велики исторически времена от изминалия 15-вековен път на българското племе.
    Това са:

•     1-о. 1000-годишнината от Симеоновия Златен век и
•   2-о. 50-годишнината от Освободителната през 1877-1878 год. война и образуването на III-то Българско царство.

С тези празненства съвпада и 10-годишнината от царуването на Негово Величество Цар Борис III.

За голяма скръб обаче целокупният български народ в днешните празненства не може да участва. В поробените български земи: Източна и Западна Тракия, Македония, Добруджа, Царибродско и Моравско името българин не е допустимо да се каже и българска реч да се изговори. А пък тези български земи имат своя голям, тъй голям дял в борбите и страданията на целокупното българско племе, в неговите радости и скърби, в кървите и сълзите и в надеждите и вярата му в човешка и световна съвест и правда.

И тези чаровни български, днес в черно робство, земи са дали, дават днес и ще дават, Бог знае докога, скъпи и мили жертви за съществуването на българския народ, за българското име и за запазването на българското народно цяло.

Тоя скромен труд има за цел в тези именно тържествени дни да си спомним за една от поробените днес български покрайнини – Източна и Западна Тракия – която тоже е много преживяла, много изстрадала и която има своите големи заслуги в народното ни възраждане и борби, и в освобождението на днешната свободна България.