Мащабно изследване на Христо Петров и Христо Христов, посветено на „белия терор” през 1923-1925 г. и съдебните преследвания срещу извършителите му в първите години на социалистическата власт в България.

На 4 март 1954 г. Тодор Живков е определен за първи секретар на ЦК на БКП. Едва 4 месеца по-късно – на 17 юли същата година, Политбюро на ЦК на БКП, оглавявано от  Живков, приема секретно („Б“) решение за предаването на съд на 13 души, по-голямата част от които офицери, служили в армията на Царство България още преди 9 септември 1944 г. Процесът има за цел да даде възмездие на офицери от бившата 3-та секретна секция на Министерството на войната, действала през 20-те години на ХХ век.

Изследването проследява конструкцията на политическия процес. Механизмът на подготовка на съдебната разправа, разпоредена със специално секретно решение на Политбюро на ЦК на БКП, започва още при Вълко Червенков през 1953 г. чрез заобикаляне на изтеклата давност и приетите амнистии. Разкрити са методите, които Държавна сигурност използва при провеждането на поръчковото следствие, където едни фигури отговарят за сметка на други с оглед на интересите на политическото „правосъдие” и конюнктурата.

Т. нар. бял терор е едно от тъмните петна в новата история на България, останали в рамките на пропагандния партиен прочит след 9 септември 1944 г.

В предговора на „Белият терор” от 1923-1925 г.” (с подзаглавие „Три епохи на държавна репресия”) Христов и Петров недвусмислено подчертават:

„Настоящата книга е първият по рода си опит за правно-документално изследване на събитията от 1923–1925 г.: случилото се на 9 юни 1923 г., убийството на Александър Стамболийски, серията от политически убийства през 1924–1925 г. и „белият терор“ след атентата в църквата „Света Неделя“ от април-май 1925 г. Представлява поглед към историческите факти от позицията на действалите тогава закони и си поставя задача да даде обяснение за правните възгледи на два периода от българската история – Царство България и комунистическа България.”

Всички тези събития са обект на детайлен анализ в настоящата книга.

♦  ♦  ♦

Христо Христов e разследващ журналист, основател на сайтовете desebg.com и на Регистъра на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА (agentibg.com).
Автор е на книгите: „Секретното дело за лагерите“ (1999), „Държавна сигурност срещу българската емиграция“ (2000), „Убийте Скитник“ – българската и британската държавна политика по случая Георги Марков (2005), „Тайните фалити на комунизма“ – истината за краха на българския социализъм в секретните архиви на дело №4/1990 за икономическата катастрофа (2007), „Двойният живот на агент „Пикадили“ – досието на единствения заподозрян в убийството на писателя Георги Марков, и ключовия архив на Първо главно управление на ДС (2008), „Тодор Живков. Биография” (2009), „Операция Маратон” – истината за кражбата на Паисиевата история от Държавна сигурност в манастира „Зограф” (2012).
Носител е на най-престижните награди за разследваща журналистика в България. Лауреат на Гражданската награда на Европейския парламент за 2014 г. 

Адв. Христо Петров има близо 14-годишен опит в областта на наказателното и гражданското право. Работил е за няколко от водещите кантори в България и има допълнителен опит като анализатор и изследовател на американската съдебна практика към фондация “Програма Достъп до информация”. Понастоящем е част от екипа на „Биляна Тончева & партньори”. Притежава задълбочени познания по история на българското право и съдебна практика.