Човек трябва да живее нравствено и почтено, но не винаги му е позволено да постъпва според личните си принципи. Защото времето налага други правила и закони и то диктува поведението на индивидите. В цялото творчество на Добри Немиров е видно как писателят води своите герои, определя им правилата и им налага определено поведение - често дори противно на онова, което им приляга съобразно характерите и обективните условия.

Няма да е справедливо да твърдим, че тези „прегрешения" на писателя се дължат единствено на особеностите на неговия талант или на недостатъчен талант. Добри Немиров е писател на съпротивляващото се на разпада колективистично общество, на колективистичното общество в заника на съществуването си, когато още не е започнал разпада, но условията за началото му са вече налице. По-късно хора като Кондо, Алоето, Стефан, бедния Лука - героите от романите, разказите, повестите и драмите на Д. Немиров няма повече да изпитват угризения и няма да се прераждат нравствено, за да останат верни на великите добродетели. Времето ще ги смаже и превърне в негови слепи жители.

Видяно по този начин, творчеството на Добри Немиров придобива ново и голямо обществено-литературно значение и следва да се определи като изразител на важни социално-исторически промени.