„С воля и отдаденост“ - трета част от поредицата на НВИМ „Българските генерали (1878 –1946)“.

Поредната част от книгата представя 69 генерали от Третото българско царство, участвали в градежа на Българската армия, в петте войни за национално освобождение и обединение във времето от 1878 г. до 1946 г. и в обществения и политическия живот на България.

Позовавайки се на огромен обем от документи – от архиви или публикувани научни издания, спомени, мемоари, периодика и пр., започнахме това амбициозно изследване с желанието да извадим от забравата имената на повечето от генералите, останали встрани от научния и обществения интерес поради факта, че не са били на високи позиции, когато участват във войните от началото на ХХ в. или защото са родени по-късно. С горното не омаловажаваме представянето на онези, кръстосвали Европейския Югоизток, вплетени в урагана, наречен война, чиито имена отдавна са част от националния разказ за нашата нова и най-нова история.

Интересът ни към генералите от Третото българско царство е провокиран не само от всички очевидни и често описвани причини – те са начело на войската в битките и в усилията за градежа на новата ни армия. Част от тях отдавна са мерило за ценности, качества и воля. А и защото, преди да станат генерали, те са били поручици, капитани, майори… с различен старт в живота – различен произход, семейни и родствени връзки, възпитание, с различно ниво на образованост и път в годините. Всички те с воля и отдаденост извървяват дългия и труден път на военната кариера в задъхания от събития живот на България от 1878 г. до 1946 г. Особено време, в което теорията препуска прекалено бързо, за да настигне практиката на случилите се победи и грешки в националното ни битие, придобило очертанията на една непрестанна война, водена отново и отново, възобновявана след кратки паузи за възстановяване и превъоръжаване. Част от генералите поради обстоятелството, че са родени по-късно, не участват във войните, водени от България, но стават потърпевши в една особена „война“, водена срещу своите от новата власт, установена след преврата през 1944 г. – те са съдени от Народния съд или арестувани без съд и присъда и попадат в затворите и комунистическите лагери.

Тази книга е своеобразен групов портрет на висшия ешелон на Българската армия, чието изграждане се случва във време и място, в които няма лесни политически и военни решения за неразрешените от столетия геостратегически въпроси и амбиции.

Целта на книгата не е да търси измерители на ролята на генералите в този период, защото той все още е обгърнат от нашите днешни политически пристрастия и граници и е обременен от способността ни да поемаме поражението, страданието и вината за нашите неслучили се национални идеали.

С написаното в нея само напомняме колко е важно кого и кога следваме и избираме за герой и какъв дълбок белег върху живота ни оставя това по пътя на намирането на себе си и на нас като народ и в осмислянето на нашето наследство.

Вярваме, че днес, когато противопоставянето между глобалните сили се задълбочава и съперничеството между регионални субекти се изостря, книгата, която държите в ръцете си, ще помогне да погледнем без политически интереси и емоции на Българската армия като гарант на нашия суверенитет и да не забравяме и пренебрегваме волята и отдадеността на онези, които служат на България.

Из книгата