Монографията „България и Израел (1948 -1990)“ е първото цялостно академично изследване по въпроса за отношения­та на България с еврейската държава. Темата за спасението на българските евреи е продължена и са проследени нейните проекции и значение след Втората световна война. Открое­ни са спецификите на българско-израелските отношения, разликите в съветската и в българската политика по еврейския въпрос и мястото на България като своеобразен посредник между Москва и Тел Авив по време на Студената война. Анализирано е участието на еврейското население в развитието на социалистическа България, както и дейност­та на Обществената културно-просветна организация на евреите в този период. Книгата е изградена на базата на богат архивен материал, като особено важни и хвърлящи нова светлина върху фактологията са документите от Ционисткия архив в Йерусалим и от Архива на Комисията по досиетата в България.

Доц. д-р Румяна Маринова-Христиди е преподавател по съвременна бъл­гарска история в Историческия факултет на Софийския универси­тет „Св. Климент Охридски“ и е ръководител на специалност „Хебраистика“. Научните й интереси са свързани с теми в областта на бъл­гарската история по време на Сту­дената война, антисемитизма и Холокоста, историята на Държа­вата Израел и на българските евреи. Автор е на редица публика­ции в България и в чужбина и е гост-лектор в университети в Израел, САЩ и Европа. Член е на българската делегация към Между­народния алианс 3а възпоменание на Холокоста и на Европейската асо­циация 3а еврейски изследвания.