Бай Ганю е универсален общочовешки тип на „зооегото” у човека социален хищник, непознаващ или непризнаващ социалните и морални норми, който се превръща в доминираща социална стихия в извънредните условия на исторически преходи на „междинните” общества, където  съществува социален, морален и ценностен вакуум, даващ възможност за разгръщане на агресивните антиобществени инстинкти на социалния и/или национален ressentiment, ако си послужим с понятието на Ницше за обозначаване на злобно-паметливото накърнено (национално или социално) самочувствие, което е социално-психологическа основа на левите и десни тоталитарни идеологии и технологии на властта.

Бай Ганю е многозначен образ-символ, който – макар и най-често използван като идентификационен инструмент за проблематизиране на  цивилизационната принадлежност на българите – не е нито само национален, нито само социален, нито само цивилизационен тип, въпреки че в различни исторически периоди и у различни интерпретатори се акцентира именно върху „националното”, „социалното” или  регионално-цивилизационното.