Анна Алексиева е завършила българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Защитила е докторат върху възрожденската поезия в Института за литература към БАН, където работи като главен асистент. Научните й интереси са в областта на българската литература от XIX век, културните трансмисии, литературния канон, маргиналните автори и текстове, въпросите на идентичността, идеологията, националните символи, културната интимност.

Кога започва селектирането на корпуса от канонични текстове, структурирането на „високо” и „ниско” литературно пространство? Защо една съществена част от стихотворенията на 40-те и 50-те години на XIX век се оказва обвързана с етикета на лошия вкус и поетическото бездарие?

Този текст се опита да доуплътни образа на периода, наречен Българско възраждане, допускайки, че в неговите предели има място както за храбри мустакати типове с оръжие в ръка, така и за по-семпли персони – любовници, хедонисти, „еволюционисти”. Тяхното преимущество вероятно е тъкмо в невъзможността да се превърнат в национални митове.