Писателят Георги Марков избира свободата на Запад, за да изрече свободно онова, което има да каже за несвободна България. На него дължим „Задочните репортажи за България“ и великолепните есета, без които е невъзможно да си представим днес „България под комунизма“. И до днес творчеството му продължава да възторгва едни и да ядосва други, а за личността и съдбата на Георги Марков продължава да се спори разгорещено.

Богатият архив, събран в новото преработено и допълнено издание на документалната хроника „Аз бях той. Писма и документи за съдбата и творчеството на Георги Марков“, ще помогне на всички читатели да си отговорят на въпроса кой е Георги Марков.

Георги Марков е роден на 1 март 1929 година в Княжево. Той е един от най-ярките представители на българската проза от 60-те години на ХХ век. През 1969 година заминава за Италия на посещение при брат си Никола. Установява се в Лондон, където започва работа в Би Би Си и сътрудничи на радио „Дойче Веле“ и радио „Свободна Европа“. На 7 септември 1978 година на моста „Ватерло“ в Лондон Георги Марков е прострелян в дясното бедро с отровна сачма от агент на тайните служби на комунистическа България. Писателят издъхва на 11 септември в лондонската болница „Сейнт Джеймс“. След неговата смърт на Запад излизат „Задочни репортажи за България“. У нас те са публикувани едва след 10 ноември 1989 година.