„Автодискриминация и цинизъм в българския национален характер“ представя едновременно философско-аналитичен и емпирично верифициран анализ на възприятието на българина по отношение на „Другия“ и цинизма като битуваща дискриминационна нагласа, отразяваща се пряко и косвено върху моделите на индивидуално, групово и национално поведение.

В книгата могат да се разграничат няколко смислови акцента. На първо място е  нагласата за Другия. В този контекст критичният поглед на автора дефинира спецификата на пасивно-агресивното и активно дискриминационното поведение на българина към другите, убедително представяйки ни резултати от сравнителното проучване на социалните взаимоотношения, детерминирани от личностната и груповата идентичност преди и сега.  Като извод се налага твърдението, че Другият се превръща в продукт на собствена, субективна, изкривена интерпретация на дадени характеристики.

Вторият смислов акцент е Българинът. Анализирайки дихотомията „индивидуализъм-колективизъм“, авторът поставя ударение върху недоверчивостта, способността за оцеляване, духа на отрицанието, критикуването, оплакването, осъждането на чуждите действия. Обособени са няколко групи черти на националния характер, между които са практичността, респектът към публичността, противоречивото отношение към властта и богатството, пораждащи двуличие. Българинът е описан като човек,  който бяга от дългосрочни планове, той е пресметлив, но само във връзка със ситуацията. Това, което за него е константно във времето, са пестеливостта и предпазливостта.