Към Австралия мислех да пътувам преди години, когато посетих Нова Зеландия, само че тогава нещо визовият режим бе доста тегав. За сметка на това, за Нова Зеландия изобщо не се изискваха визи, така че чинно си изчаках този момент, когато най-после тръгнах.

Чак когато започнах да организирам пътуването, осъзнах, че Австралия не е просто държава, тя е континент. И всичко ѝ бе грандиозно - особено разстоянията. За радост, получих навременен и много полезен съвет да не пътувам по суша и ползвах широката мрежа от вътрешни полети, автомобил под наем взимах само около поредния град. Това се оказа печелившият начин и видях доста от източното крайбрежие на континента-държава.

Другото, което ме срази, че в Австралия забележителностите се делят на две – 200-годишните колониални постройки и природата. Друго просто нямаше. Преди да навлязат британците със своя Първи флот и да завладеят считаната от тях „Ничия земя“, тази „Ничия земя“ била обитавана от изконните ѝ многовековни собственици, аборигените. Само че те ходели облечени в сламени препаски, живеели в сламени колиби и си изкарвали прехраната като ловували. Колко да остане от цялата тази слама?! Нищо не беше останало. За щастие, британците не ги бяха избили до крак, както бяха направили испанците с карибатите на островите от Карибския басейн и тук видях, макар и рядко, истинските потомци на древните аборигени. Запознах се с историята им, с културата им, ходех по земите им.

А останалото - приказни градове, в които потомците на колониалистите живеят неприлично добре и една-две забележителности на всеки град, до които се пътува по 200-300 км по празни пътища. Тези много километри обикновено изминавах по напълно празни пътища и в шофьорската ми душа всяка минута отекваха предупрежденията на тези преди мен да пътувам винаги с пълен резервоар и много храна и вода, че ако се случи нещо на пътя, може да изминат няколко дни, преди да ме открият. За щастие, подобни несгоди не ми се случиха, но пък пред автомобила ми подскачаха така екзотичните кенгуру, което напълни туристическата ми душа с достатъчна доза наслада.

Като цяло, това бе едно от любимите ми пътешествия. Нямаха история новите австралийци, но имаха много приятни градове и много добре се чувствах в тях. За да онагледя видяното, направих много снимки и се надявам да съприживеете това, което видях и да го видите с моя поглед.

Биляна Вранчева