Видяхме го, но де се е видяло
опашка да върви сама, без тяло!
А беше, беше някога юнашка,
а беше за завиждане опашка.
И да ѝ беше тялото мъничко,
то имаше си, имаше си всичко.
Сега е и проскубана и бедна –
от всичките опашки е последна.
Сега е и без армия, без флота.
Изобщо – непригодна за живота.
И няма граждани, а поданици само.
Безволието сякаш е голямо.
Та кой ще уважава като цяло
опашката, останала без тяло.

Атанас Звездинов