Богът на Никос Казандзакис не е съществително. Той е глагол. Бог не просто е. Той се случва. И зависи от всеки един човек дали Бог ще се спаси, или ще се провали в своята мисия, проваляйки и човечеството заедно със себе си. Кратката творба „Аскетика“ представлява духовният завет на Казандзакис – един синтез на размислите му за същността на света, за смисъла на живота и ролята на човека в него.

За гръцкия писател „Аскетика“ е това, което за Ницше е „Тъй рече Заратустра“. Никос Казандзакис сам нарича своята творба: „един крясък, един силен вик... най-трогателният вик на живота ми“.

В „Аскетика“ ясно личат множеството философски и религиозни течения, през които Казандзакис преминава в своя творчески път и от които се влияе и учи – от будизма, през ницшеанството към теософията и дори комунизма. Всички тези влияния изкристализират в това силно послание, което ще помогне на читателите да вникнат по-дълбоко и във всички останали, силно пропити от философия, книги на Казандзакис.

Новото българско издание на „Аскетика“ е придружено от предговор от наследничката на писателя – Ники Ставру, както и от послеслов от преводача Драгомира Вълчева, в който тя разказва подробно за творческия и духовен път на Казандзакис.