В третата книга на Етгар Керет на български става ясно как Луната може да се продаде срещу десет долара и известно количество добра карма; защо асансьорите влияят отрицателно на самоуважението на кучетата; кому са нужни искрите в очите; кълве ли дявол на шоколадов трюфел; как да направим добрия сценарий блестящ; какво си мислят на първа среща жените и какво – мъжете. Сред многото житейски прозрения и монументални заключения се намират също една теория за скуката като двигател на света плюс три железни правила за поддържане на любовната връзка.

Асамтой (измислено име, което, произнесено на глас, да звучи като "Аз съм той") излиза за първи път през 2002 г. и заимства заглавието си от най-дългия разказ в сборника, посветен на бащата на писателя. И докато първият разказ "Шишко", е обяснение в любов към жена му, една от ключовите истории, с която се идентифицира самият автор, е "Говорящата риба". Героят си поръчва "говоряща риба" от менюто и вместо да я изяде, провежда екзистенциална беседа с нея: "Ето това отличава писателя – казва Керет, – той не ползва нещата, а предпочита да ги разговори". В интервю Керет обяснява: "Има нещо много силно в този образ. Докато е във водата, не може да говори, а извън водата не може да живее. За една говоряща риба всеки опит да се изрази е твърде трудно и смъртно опасно начинание. Мисля, че писането е нещо подобно. Не смея да твърдя, че всички писатели са такива, но аз лично съм точно говоряща риба".

Асамтой съдържа 34 от най-добрите разговори с нещата на израелския писател, както и предговор, рисуван автограф и няколко препоръки наместо послеслов – специално за българското издание.

"Керет е карнавален, изобретателен, изключително интересен автор, който се държи далеч от откровено политическия подход на своите литературни предшественици, за да може да сондира на спокойствие сложността на индивидуалния опит... В само една или две страници Керет е способен да преобърне света – по-скоро като Уди Алън, отколкото като Лев Толстой."

Public Radio International (The World)