В „Парерга и паралипомена“ е включена „Афоризми за житейската мъдрост“, която превръща не особено известния мислител в прочут философ.

‌От сравнително скромната цел да се опише животът, да се дадат принципите на една по-цялостна философска антропология, възпитателят Шопенхауер плавно преминава към наставленията за живота - за възможно най-разумния начин да се прекара онзи отрязък от време, който ни е даден от раждането до смъртта. И в това отношение ненадминати по сила и блясък са неговите „Афоризми за житейската мъдрост“. Сам Шопенхауер - субективно - е далеч от идеята за етическо-назидателен трактат, той е убеден, че скуката е неизбежен спътник на систематичността и изчерпателността, и на своите „Афоризми“ гледа така:

„Написах просто това, което ми дойде наум, стори ми се достойно да бъде казано и доколкото си спомням, все още не е било формулирано, поне не изцяло и по същия начин, тоест само ще дообера онова, което е останало след другите на това необгледно поле.“

Но, изглежда, и сам Шопенхауер не е предвиждал, че „Афоризми“ ще станат неговата несъмнено най-популярна и най-преиздавана книга.