„Апокрифният живот на Франциск от Асизи“ е исторически роман за един от най-известните християнски светци и покровител на Италия и основател на Францисканския орден. Франциск е роден в семейството на богат търговец. Като млад мъж той води разгулен живот и мечтае да стане рицар. Участва в битката на Асизи с Перуджа и попада в плен. Когато се завръща у дома, преживява духовен катарзис.

Раздава имуществото си на бедните и това кара баща му да го лиши от наследство. Възстановява със собствените си ръце изоставена църква край Асизи. Започва да води евангелски живот в бедност, следвайки примера на Христос. Помага на болни, страдащи и изоставени, което понякога го прави неразбран и осмиван, включително и от папата, но създаденият от него орден става все по-популярен. Получава стигми (раните на Христос при разпятието). Две години след смъртта си през 1226 година е канонизиран за светец.

В романа на Масимилиано Фели монахът Деодат е натоварен от Бонавентура, генералния настоятел на Францисканския орден, със задачата да се срещне с все още живи съратници на свети Франциск и да събере повече информация за живота му, за да бъде редактирано официалното му житие - Legenda Sancti Francisci.