Архитектурата е формообразуващо света средство за преодоляване на границите на човешките възможности още от древността. Развитието ѝ е ключово за просъществуването на Хомо сапиенс и отключването на потенциала на човешката цивилизация.

Акватектурата от своя страна е необходимата еволюция на проектантската мисъл в посока нови морски хоризонти и необследвани океански дълбини.

Основният фокус в проучването „Акватектура“ е отреден на архитектурата във водна среда, която е значимо средство за решаване на проблеми на локално и глобално градоустройствено ниво с оглед на ефективно усвояване на акваторията от човечеството. От своя страна, последното изисква все повече ресурси, по-висок комфорт на обитаване, увеличаващи се функционални и естетически критерии в урбанистичното пространсто, като наред с това се формира и необходимостта от усвояване на нови градски пространства.

Близостта до водна среда винаги е била основен компонент за зараждането и развитието на цивилизацията и градовете по света. Такъв тип ситуиране предлага лесен и удобен начин за транспорт, по-благоприятен климат, добри възможности за туризъм и почти неизчерпаем хранителен и енергиен ресурс. В XXI век приблизително 40% от световното население живее в територии, простиращи се до 100 км от прилежащ голям воден басейн. Наред с тях всички осем милиарда души по света са пряко или косвено зависими от случващото се в акваторията.

Първите форми на живот са се зародили в океана, като това и до ден днешен е средата с ключово значение за поддържане на биобаланса на планетата Земя.