Акварелите на Любен Зидаров са своеобразни иронично-лирични пластически въздишки. Той е майстор на фрагмента и жадува именно чрез единичното да разбули цялото, чрез едно-единствено прелестно насекомо да ни покаже богатството на природната хармония; чрез изоставената на пустия плаж лодка да открехне пред нас прозорците към страданието, носталгията, милосърдието, спомена; чрез самотната вишка на фона на мъртвовълнуващото се море да ни подтикне да се вглъбим в свръхекзистенциални въпроси - за смисъла на човешкия живот, за главното предназначение на индивида и неговата социална свръхзадача.

Мечтателят Зидаров размишлява в багри и звукове. Неговите акварели приличат на своеобразна безмълвна звукова палитра. От тях блика и крещи неукротимата жизненост на Естеството, поразява ни пълнокръвието на усещанията, почти сензитивното осъзнаване на микрокосмоса на човека и природата.