"Приятел на Кафка" (1970) е най-представителният сборник с разкази на Исак Башевис Сингер (1904–1991), автор на романи и на кратка проза, на детски книги и пиеси, на мемоари и публицистика, Нобелов лауреат, класик на три литератури: еврейската, американската и тази на идиш.

"Когато умира през 1991-а, на 83 години, Сингер оставя зад гърба си повече от дузина романи и огромен брой разкази; писал е за театъра и киното, публикувал е есета и статии. По мое мнение именно в разказите си той се доближава до съвършенството: "Гимпел Глупака", "Сватба в Браунсвил", "Спиноза от улица "Търговска", "Ръкописът" и "Закусвалнята". Съвсем закономерно е те да се сравняват с най-доброто от Мопасан, Чехов, Борхес, Рулфо и Карвър.

"Приятел на Кафка" излиза през 1970 г., като съществена част от съдържанието му вече се е появявало в сп. "Ню Йоркър". Подборката е като меню с маниите на Сингер: неговото донжуанство, вечното му скиталчество (един от разказите е ситуиран в Аржентина – важна точка за еврейската миграция от Европа), страстта му по фолклора, прехласването пред магията и желанието му да използва литературата като инструмент, чрез който да разбере напрежението между вярата и разума.
 
Една прекрасна стара еврейска поговорка гласи: “Ако Бог живееше на Земята, хората щяха да хвърлят камъни по къщата му.” В тази книга има едни много умно хвърлени камъни.

The Guardian