‌Какво е общото между тези жени и деца?

• Тригодишно дете с тежко изоставане в развитието и диагноза аутизъм...
• Двадесет и осем годишна жена, неспособна да зачене...
• Шестмесечно бебе с гърчове, които не се повлияват от назначената терапия...
• Осемгодишно дете, на което е предписан „Prozac“ заради странно неконтролируемо поведение...
• Дванадесетгодишно момче, което постепенно губи способността си да ходи и да пише, докато не остава на легло...
• Деветмесечно бебе, което спира да реагира на родителите си и вече дори не може да седи самостоятелно...
• Тридесет и осем годишна майка, прикована за цял живот към инвалидната количка след операция за стомашен байпас...
• Седемгодишно момче с обсесивно-компулсивно разстройство и твърде широка походка...
• Осемнадесетгодишна девойка, която не може да се концентрира и не разбира преподавателите си, поради което отпада от колежа още през първия семестър...
• Деветгодишно момиче, което трябва да посещава специално училище, защото коефициентът й на интелигентност е едва 60...
• Петнадесетгодишна девойка с тежка депресия и опити за самоубийство...
• Тридесет и една годишна жена с тежка следродилна депресия, която дори си представя как наранява бебето си...

Веднага ще ви кажем кое е първото общо между тях: липсата на правилна диагноза. Вместо нея те са получили най-различни неправилни, често безнадеждни диагнози: изоставане в развитието, аутизъм, депресия, множествена склероза, синдром на Аспергер, церебрална парализа, дефицит на вниманието, психично заболяване.В действителност обаче те всички страдат от едно и също: Дефицит на витамин В12.

♦ ♦ ♦

САЛИ ПАЧОЛОК има зад гърба си 37 години опит в здравната сфера. През последните 29 години тя работи като спешна медицинска сестра и едновременно с това провежда задълбочени проучвания в областта на кобаламиновия дефицит, участва в национални предавания и изнася беседи. Съавтор е на книгата „А дали не е В12?“ – носител на наградата „Инди Ексълънс“ за най-добра книга на здравна тематика. Наръчникът е преведен на български, нидерландски, немски, италиански, словенски и испански език. Пачолок е възприела за своя мисия да образова обществеността и здравните специалисти по целия свят относно дефицита на В12. Участва в два документални филма, един от които е „Сали Пачолок“ (2014 г.) по сценарий и режисура на продуцента Елиса Ленърдс, разказващ за дългогодишната борба на Сали за повишаване на информираността за кобаламиновия дефицит и последиците от неправилното му диагностициране. През 2009 г. Сали и д-р Джефри Стюарт създават организацията „Информираност за В12“ (www.B12Awareness.org). Пачолок придобива бакалавърска степен като сестра в Държавния университет „Уейн“. Има допълнителна квалификация по кардиопулмонална ресусцитация, обучение на парамедици, подготовка на медицински сестри и спешна педиатрична помощ. Член е на Асоциацията на спешните медицински сестри. През 1985 г., след като редица специалисти не успяват да определят причината за състоянието й, Пачолок сама си поставя диагнозата дефицит на витамин В12, откъдето идва и страстната й мотивация да информира обществеността за опасните последствия от тази тиха, твърде разпространена болест.

Д-Р ДЖЕФРИ СТЮАРТ има 23-годишен опит в спешната медицина, а така също квалификация за поддържане на живота при травми и кардиопулмонална ресусцитация на възрастни, деца и новородени. Завършил е Чикагския колеж за остеопатична медицина. Член е на Американската асоциация по остеопатична медицина и други професионални организации. Сали и Джеф са женени от 1994 г. и живеят в Шелби Тауншип, щата Мичиган.