Разменяме си видения и сънища с всеки ред

В основа на този роман е 62-ра глава от Игра на дама - всъщност няколкото бележки, които е нахвърлял въображаемият герой. В процеса на четене обаче осъзнаваме, че въображаеми сме ние - ако това се случи. Великият кроноп пак е успял... Извадил ни е от състоянието на анемичен баланс, изгубили сме опора под краката си, вече падаме... И ни трябва модел за сглобяване.

Връх в експериментите на Кортасар, 62/ Модел за сглобяване се разгъва пред нас със своите герои. Има и сюжет - така, както е редно да изглежда всеки роман. Но ако го четете като роман, ще сбъркате. Погледнете към художествения пейзаж, към детайла - вижте белите полета на тази книга. Кортасар ги е оставил навсякъде. Този вид четене превръща ума ни в действащо лице. И той вече търси своя модел, своята глава 62...

Преводът е дело на Красимир Тасев.