В едно малко селце в полите на Стара планина, там, където сръбско-българската граница диша и се движи със завоите на историята, се разгръща дълбоко човешка и драматична летопис. Това е разказ за малките хора, принудени да оцеляват сред политически вихрушки, за обикновените съдби, вплетени в съдбоносни промени.

Героинята на този роман ни повежда през бурите на своето време – от края на Втората световна война, когато селото сменя властта си – германците отстъпват, идват българите, но за хората, уловени в този водовъртеж, несигурността остава, до личните ѝ изпитания – брак, майчинство и битка за достоен живот. Политическите сътресения нахлуват в нейния свят, но не я сломяват, а я превръщат в жив свидетел на една епоха. Въпреки тежестта на темата, историята се разгръща естествено, увлекателно, без излишен патос, но с дълбока емоционална искреност. Често ни стиска за гърлото, често ни разплаква, но не ни позволява да я оставим.

В центъра на тази изповед е винаги обикновеният човек – онзи, който търси мястото си сред бурите на времето. И макар историята да го прави малък, неговият живот остава голям, истински и дълбоко човешки.

„Цървена локва“ е съдбата на моите баби и съдбата на всички жени от този край, понеже в нея събрах много различни истории.

Наташа Йоцев Панич е родена през 1955 г. в Пирот, а по баща води потеклото си от с. Каменица в околността на Димитровград. Нейното творчество е вдъхновено и сътворено от различни моменти, случили се в живота на хората от този край. Тя е сред най-известните писатели от българското малцинство в Сърбия. Пише поезия за възрастни, романи, разкази, приказки и стихотворения за деца. Автор е и на една комедия. Носителка е на много литературни награди.