„Торлашки речник. Речник на говора на с. Върбово и на повечето торлаци в Белоградчишко" е плод на десетилетия събирателски труд на авторката Недка Николова, родом от с. Върбово, Белоградчишко. Това е най-пълният речник на торлашкия говор, издаван до момента.

Проф. Лилия Илиева и проф. Маргарет Димитрова дават подробни сведения относно значимостта на този труд за езиковедската наука, но със своите примерни изречения, събрани фрази, топоними, имена и прочее той също е и един безценен портрет на душевността на торлака, съхранила най-дълбока човещина и доброта, дори до днес. Тъй като именно езикът и разумът отличават човека от животното, изучаването на този древен диалект наподобява на пътуване назад във времето към корените на човешката цивилизация и разкрива самите основи на първичното човешко битие – неомърсено от изопачените понятия с подменена същност, така характерни за днешната реч. Ако говориш на този език е естествено да си честен и откровен – той е толкова образен, че не предполага никакво прикриване, а „орати право куме у очи“. Торлакът псува, когато е ядосан, но сърцето му е благородно, а благородството задължава... Няма да те предаде, няма да те изостави в нужда, но няма и да мълчи, ако нещо не си прав... Колкото е твърд кремъкът на Върбовската глама, толкова е твърда и главата на торлака. Той не търпи и най-малка лукавщина или несправедливост, особено срещу своите близки, и е готов да си изпати, но непременно да ги защити. За него родът и земята са свещени - който почита тях, почита и Бога.

Днес тия хора са пръснати по целия свят. Тяхната целеустременост, упоритост и находчивост в съчетание със здравия им разсъдък и порядъчност ги прави успешни, където и да отидат и с каквото и да се захванат.